СЕБЕОТРИЦАТЕЛ 
Теодор Траянов 

***********************
 
     
Сноват тълпи безлики, 
озлобени фантоми, 
разкривени се хилят  
и мене сочат с пръст !  
Аз властен ход нагаждам  
по стъпките им хроми, 
понесъл (те не виждат !)  
орисан техний кръст ! 
     
Скръбта им тъмна мъкна 
и мъката им тежка,  
нас мрачна сила свързва,  
една душа и кръв!  
Сред робските им клетви, 
сред робската насмешка,  
под млата на съдбата 
аз нека падна пръв! 
     
Дали да заговоря?  
Злато е мойто слово! 
На леден връх родено, 
то търси ясен ек!  
В замяна днес ви давам  
сърце, за смърт готово,  
на жертвената клада  
да пламеней вовек! 
     
Тъй чужд е вам духът ми  
блажени, твойто бреме,  
орисано, в кръвта си 
вий сещате едва!  
Пуснете му, фантоми, 
безлики, злобно-неми, 
сурово непреклонни 
са моите слова!