*** 
Димчо Дебелянов 


 
     
Зная аз страна далечна,  
дето няма скъб горчива,  
де не раснат из полята  
остри тръне и коприва. 
     
Дето стонове, въздишки  
не смущават ти душата,  
дето никога не стига 
адски шум на суетата.  
     
Дето вечен мир царува,  
дето няма нощи бурни,  
дето къпе се сърцето 
в мили блянове лазурни.  
     
В този свят на скръб и мъка  
само този край обичам.  
Името ли? Ще попиташ.  
"Самота" се той нарича.