КЪМ БРАТА СИ
Христо Ботев


 
     
Тежко, брате, се живее  
между глупци неразбрани;  
душата ми в огън тлее,  
сърцето ми в люти рани.  
     
Отечеството мило любя,  
неговия завет пазя,  
но себе си, брате, губя,  
тия глупци като мразя.  
     
Мечти мрачни, мисли бурни  
са разпнали душа млада;  
ах, ръка си кой ке турне 
на туй сърце, дето страда? 
     
Никой, никой! То не знае 
нито радост, ни свобода, 
а безумно как играе 
в отзив на плача из народа! 
     
Често, брате, скришом плача  
над народен гроб печален;  
но, кажи ми, що да тача  
в тоя мъртъв свят коварен?  
     
Нищо, нищо! Отзив няма  
на глас искрен, благороден, 
пък и твоята я душа нямам  
на глас Божи --- плач народен!